Приморско - "на една мисъл разстояние"

Приморско - "на една мисъл разстояние"

Пролетта е на прага ни и неусетно топлите слънчеви лъчи ни подтикват да се замислим за лятото... За бурните вълни, аромата на морето, жаркото слънце...как лежим на плажа с чаша мохито в едната ръка и самодоволна усмивка на лицето "Ето, ето най-после заслужена почивка". Да усетиш, че имаш време...време на което можеш да се насладиш...сам...на любимите. Стават чудеса когато човек срещне сам себе си. Едно от местата в моя списък това лято е Приморско. Първото ми посещение на това малко южно градче беше преди много години. Споменът, който е оставил в мен е за едно изключително енергично и изпълнено с живот местенце. Дайте му време да ви очарова и няма да останете разочаровани.
Както пее великата Мими Иванова:

"Приморско ни посреща с ласкави вълни.
И със думите горещи: „при мене остани“.
Заслушай се в морето, как влюбено шепти.
Приморско е градчето на нашите мечти.
Там е тихо, романтично, без досада и тъга.
С лято пъстро и лирично – с лодки песни край брега.
А за отдих е без грешка – десет дни и ти си нов.
Нищо чудно и да срещна там най-вярната любов."

Малко история....
Известни симпатии в района на Бургас и Крайбрежна Странджа е имал и цар Борис III. Той посещава Бургас април 1928 година по случай тържество за освещаването и кръщаването на новия параход „Бургас“. През ноември същата година цар Борис III, заедно с брат си Кирил пристигат на пристанището на Василико (дн.Царево) да се запознаят с хода на строителството на пристанището. През юли 1929 година царят пристига в Ахтопол. Посещението е за запознаване на място с положението на българите-бежанци и техните семейства, насилствено изгонени от турските власти и войски от техните градове и села в Източна Тракия през 1913 г. На 30 октомври 1930 г. наскоро венчаните Цар Борис III и Царица Йоанна, с парахода „Цар Фердинанд“ потеглят от Цариград за България. А на 31 октомври, около 12 часа параходът навлиза в българските териториални води, недалеч от с.Резово и се движи на около половин миля от брега. Целият украсен с трикольорни български знамена. Населението на Резово, Каланджаа (дн. Синеморец), Ахтопол, Варвара, Василико (дн. Царево), Лозенец и Кюприя (дн. Приморско) излиза на брега, за да поздрави техни величества. В речта си по повод завършването на Василиковското пристанище той подчертава, че Източна Тракия е вековна българска земя и че един ден българите-бежанци ще имат възможност отново да се върнат по своите градове и села в нея. През 1934 година Цар Борис III издава указ да се заменят чуждоезичните имена на селищата с български. По негово нареждане са образувани специални комисии към общините, които да дават предложения за преименуването. За Приморско се набелязват няколко имена: Зорница, Сборско, Надежда, Попово, Приморско и други, но по предложение на Стоян Драгулев комисията приема името Приморско. Той се обосновава с географското положение и историческия факт на заселване; " при морето, че щом се каже или пише Приморско, всеки ще се сети къде се намира то, и то ще бъде единственото с това име в България. ". През август 1934г в „Държавен вестник“ се публикува заповед на Министерството на вътрешните работи и народно здраве, с която името на с. Кюприя се заменя с името ПРИМОРСКО.

Говорейки за история, едно от местата който задължително трябва да посетите е Историческият музей, който е разположен в центъра на курортния град. Експонатите са от археологическите проучвания при надгробните могили в местностите „Ченгер” и „Силихляр”, античния предшественик на Приморско – крепостта „Фармакида”, тракийското светилище „Бегликташ”, долмените в района на резерват „Ропотамо” и крепостната стена при полуостров „ Урдовиза” край Китен. Един от музейните експонати е и единствената в България ефектна 3D холограма, изобразяваща тракийски жрец, които подканва гостите да посетят тракийското светилище „Бегликташ”. На приземния етаж е разположена етнографската сбирка, където посетителите могат да се запознаят с начина на живот на местното население от края на ХIХ и началото на ХХвек., както и да разберат повече за историята на града и първите му заселници.

И като стана дума за Бегликташ...или както още го наричат Българският Стоунхендж. Бегликташ е една от най-посещаваните забележителности, не само заради уникалната си структура, но и заради мистерията в която е обвита. Намира се на около 3 км от Приморско и обхваща площ около 6 дка. Той е най-яркия отпечатък , който са оставили траките по южното ни черноморие. Предполага се, че е създадено около XIV в. пр .Хр., като е функционирало до IV в., изпълнявайки едновременно функциите на храм, скален календар и слънчев часовник. Огромен плюс на мястото е че може да го посетите и с деца. Може семейно да се насладите на лабиринтите и тайните кътчета, на екопътеката водеща до морето и най-важното .... може да направите перфектните снимки. Също така от няколко години насам Бегликташ е и сцена на аудио-визуален спектакъл, предизивикващ голям интерес сред туристите. Цялата картина е допълнена с уникална хореография, показваща, какво се е случвало на това свещено място назад във времето. Продължителността на спектакъла е 20 мин.

Друго местенце което горещо препоръчвам е резервата Ропотамо. Той е един от най-старите резервати в България, разположен е по течение на едноименната река Ропотамо. Съчетава в себе си освен разнообразни животински видове и нехаректерните за тези географски ширини т.н. лонгозни гори. В Резерват Ропотамо живеят около 250 вида птици, 71 от които са видове застрашени от изчезване и участват в Червената книга на България. Ако се разходите по красивите брегове на реката ще срещнете и красиви езерца, в които расте красивата водна лилия и блатна трастика. Ще видите и причудливи скални образувания, будели възхищение и провокирали човешкото въображение столетия наред. Най-интересното сред тях е „Лъвската глава”, която през 1947 година е обявена за феномен. Тя представлява съвкупност от много скални късове, които оформят образ в профил на лъвска глава. Съществуват много легенди за тези причудливи скали, но една от тях и до днес буди интерес. Разказва се, че на най-високото място на скалата има много дълбок кладенец, в който е затрупано съкровище от злато, скрито там от хайдутин Вълчан войвода, който с хитрост примамил турски кораб в устието на реката и се сдобил със съкровището, затова и калето, където е Лъвската глава е кръстено - Вълчаново кале.

Няма как да пропусна и красивите плажове. Приморско е известно с красивите си обширни плажни ивици, обособени са няколко плажа, северен, южен, централен и „Перла”. Северния плаж е най-големия и привлекателен, с 895 м. дължина на бреговата ивица, предлага много удобства и забавления, построени са съблекални, тоалетни, душове разполага с медицински пункт, вкусна храна и разхладителни напитки предлагат няколко заведения, има волейболно игрище, сърф училище, рехабилитационни услуги.
В непосредствена близост се намират Жерави Александрия Клуб 4* и звездата на лято 2020 Белведере Александрия Клуб 4*