За Черно Море и още нещо...

За Черно Море и още нещо....

Има една фраза, която доста често описва живота "Толкова близо, а толкова далече". Имам чувството, че това е лятото тази година...Силно вярвам, че тази среща, все пак ще се осъществи. След бедите, трябва да изгрее слънце...
Всяка година с нетърпение чакаме да дойде лятото, да отидем към морето, да забравим за малко за всички проблеми. Нали все пак морето е най-добрия лечител. Вълна след вълна сваля стрес, тревоги и слага усмивки на лицата. Всеки сезон си има своя чар. След като сме били меланхолични в дъждовната есен, домошари в студената зима, естети през пролетта, лятото е времето в което сме деца. В единия случай плажен волейбол, гмуркане, колела, лодки, приятели... в другия - надуваемо басейнче, милиони чадъри, детски усмивки...щастие в най-чист вид. Обожавам сутрешния му аромат, да посрещнеш изгрева...изпълва ме с живот, със страст, с надежда. Има места на които усещаш, че всичко е наред. Това е едно от тях. Зърна ли тази синя шир, нямам търпение да се потопя в топлите води. Все едно е човек. Живо е, има пулс. То е свобода Умее да изслушва, да разбира, да утешава...
Никос Казандзакис го описва чудесно в "Алексис Зорбас":
"Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени и звукът на морето..."

Може би, ако разберем малко повече за нашето Черно море, ще го обикнем и малко повече...
Всеки воден басейн има свой образ и характер, навици и история. Черно море в исторически план, има с какво да се гордее. За милионите си години, то не веднъж е променяло облика и името си. Встъпвало е в брак с морета и океани, преживяло библейския потоп и е оцеляло красиво и помъдряло! Интересен и малко известен факт за Черно море е произходът на името му. Съществуват различни теории за това как морето е започнало да се нарича с това конкретно име. Сред многото теории, има една, която казва, че Черно море се е наричало само "море" за дълго време, преди да бъде определено като "негостоприемно море" от гърците. Според други версии името на морето е дадено от турците, които изгубили много хора в дълбоките му води. Те го кръстили с думата Кара (Kara), която на съвременния турски език означава „черно".

Въпреки името си е мит, че нашето море няма интересен подводен живот. Естествено, не може да го сравняваме с Карибите, но Черно море е с ниска соленост и няма агресивни обитатели. Учени от Института по океанология към БАН във Варна, са на мнение че положителните качества на нашето море трябва да бъдат популяризирани. В това отношение Институтът вече е поставил началото. Реализиран е съвместен проект в партньорство с Румъния и са разработени 4 атрактивни културни маршрута.
Единият обхваща потънали кораби и изкуствени рифове. От българска страна в него са включени обекти край Тюленово и Созопол. Вторият маршрут акцентира върху потопените търговски пътища и в него фигурират Бизоне /Каварна/, Дионисополис /Балчик/, Одесос /Варна/, нос Св. Атанас /Бяла/, Месембрия /Несебър/ и Аполония Понтика /Созопол/. В маршрута за подводно природно наследство са включени скална формация край Тюленово, пещерен комплекс в калиакренския клиф, подводната каменна гора между Созопол и остров Св. Иван, подводният каньон при Варвара. При реализацията на проекта е помислено и за туристите, които не искат или не могат да се спускат под вода. За тях е маршрутът, в който са включени музеите, където са изложени намерени на дъното артефакти.

Освен подводната красота, морето ни предоставя възможност и да срещнем едни от най-атрактивните му обитатели - делфините. От десетилетия красивата гледка на гонещи се с вълните на Черно море делфини е само по снимки и стари филмови ленти, а за да ги видим на живо трябва да посетим делфинариума. Умните и много красиви, изключително дружелюбни бозайници бяха почти напълно изчезнали. Учените са доказали,че делфините са едни от най-интелигентните същества не само във морето, но и на Земята. Тяхната мозъчната им кора подобно на човешката е силно нагъната. Те дишат с бял дроб като хората. Живеят в семейства и раждат малките делфинчета живи и ги кърмят. Хранят се, плуват и играят заедно. Делфините проявяват самосъзнание и дори характер, който е индивидуален. Успяват да осъществят сложни сътрудничества помежду си като групово решават проблеми и мислят в перспектива. Поставени пред огледало, те се оглеждат точно като хората и е доказано, че умеят да се разпознават в него. Способни са дори да научат език от символи. В нашето Черно море се срещат 3 вида – обикновен делфин, афала и муткур. Афалата е обявена за застрашен вид вече 50 години. Тя е с къса муцуна и черна елипсовидна ивица около очите. Гърбът й е тъмен до черен, а коремът – почти бял и е с размери средно 1,8 м дължина. Близка среща с тях, може да си осъществите в Делфинариума във Варна. Там имате възможност да се насладите на тяхното шоу, може дори да поплувате с тях.


България е страна, благословена с излаз на море и трябва да оценяваме всеки ден този факт, защото освен всички икономически ползи имаме възможността да се радваме на красиви плажове. Като започнем от най-северната точка на българското черноморие - уникално красивият Дуранкулак, минем през просторната пясъчна ивица на Албена, красивите Златни Пясъци - най-голямият ни курорт, екзотичният "Кабакум", Паша Дере,Болата, Крапец, Русалка, Силистар и още много много други. Moже да прегледате черноморските ни курорти ТУК

„И така, със слънцето и изобилието от листенца, никнещи по дърветата, подобно на нещата,
растящи на забързан каданс във филмите, аз имах познатото убеждение, че с лятото животът започваше отново“